Movimiento Nacional-Socialista de Chile

Националсоциалистическото движение на Чили (Movimiento Nacional-Socialista de Chile,MNS) е основанo на 5 април 1932 година.
Определяна като малка партия, тя обаче съвсем не е незначителна.
Макар и повлияни от германския националсоциализъм и италианския фашизъм, в организационно и идеологическо отношение, чилийските националсоциалисти са далече от своите европейски предшественици. 
Основна роля за създаването на MNS има германският възпитаник генерал Франсиско Хавиер Диаз, член по това време на „Junta Militar” и дългогодишен военен редактор на най-големия ежедневник „El Mercurio”.
 
Влияние в движението имат други двама чилийци – Carlos Keller Rueff и Jorge González von Marées. По думите на Руеф, генерал Диаз показал на първото събрание копие на програмата на НСДАП, което преработили и приели за партийна програма на MNS.
По-голямата близост на Чилийското националсоциалистическо движение до германския националсоциализъм, отколкото до фашизма, се обяснява с това, че главните ръководни личности в MNS - Keller и Diaz са германски възпитаници, както и с традиционните връзки и симпатии на Чили с Германия.
 
Въпреки активността си, партията не успява да стане масова и числеността й достига до около 20 000 души, а резултатът на парламентарните избори е едва 2 %. 
Световната икономическа криза оказва влияние и върху чилийския политически живот. Радикалната партия заедно със социалистите и комунистите образуват т.н. Народен фронт, който издига свой кандидат срещу бившия президент Carlos Ibáñez, който все още има сериозна подкрепа сред населението и военните, и който на изборите ще представлява MNS и Alianza Popular Libertadora.
 
Междувременно при откриването на Парламента на 21 май 1938 година се стига до размирици. Участник в тях е и González von Marées, който вади своя пистолет и стреля, след което заедно с други представители, предимно от Народния фронт, бива арестуван.
 
Няколко дни по-късно MNS прави изявление, че "с интернационалния фашизъм нито са работили, нито ще работят" и, че техните цели са "демократични, антикапиталистически и антиимпериалистически" и искат да дадат своя принос за "единението на левите партии"...
 
Германската дипломатическа мисия изпраща превод към Берлин, като към него е добавено, че след това изявление е станало ясно нещо, за което отдавна се е преполагалао, а именно, че на чилийските нацисти, както и на партиите от Народния фронт, не може да се разчита. Разграничението на MNS от германския националсоциализъм и италианския фашизъм "не оставят вече и капка съмнение".
 
Опитът за преврат на 5 септември 1938 година
 
По обед на 5 септември група от 50 души нахлува и окупира сградата на Социалното осигуряване.  От покрива метежниците откриват огън по намиращия се в близост Президентски дворец, като убиват един от постовите карабинери. В същото време 70 души нахлуват в наблизо намиращия се Чилийски университет и изграждат барикади. В този момент става ясно какво се случва: Нацистите на Гонзалес извършват опита за преврат.
Армията и карабинери са уведомени и техни части щурмуват университета, като при атаката са убити 6 души от MNS. След кратка битка метежниците се предават.
 
В близост до Президентския дворец пристигат армейски части, които националсоциалистите посрещат с радостни викове и приветствия, помисляйки, че са войскови части, подкрепящи преврата.
Скоро се рабира, че не е така и в завързалата се схватка и двете страни дават жертви. Всички опити на войската да превземе сградата на Социалната служба срещат сериозна съпротива от барикадиралите се националсоциалисти.
По заповед на президента и на командващия карабинерите докарват арестуваните в университета, които трябвало да убедят другарите си да се предадат. След като разбират, че всяка съпротива е безсмислена и, че няма да получат подкрепления, метежниците решават да прекратят съпротивата. Така в следобедните часове опитът за преврат е приключил.
 
След като националсоциалистите свалят оръжието войската щурмува сградата и убива всички, които са още живи. Около 60 души са разстреляни без съд. Оцелява само един, който бил взет от войниците си мъртъв. Случилото се е известно в Чили като "Клането от Сегуро Обреро".
 
И до днес няма пълна яснота относно този непрофесионален опит за преврат, както и за това кой е заповядал метежниците да бъдат ликвидирани.
 
Планът на националсоциалистите в Университета и сградата на Социалното осигуряване бил да отклонят вниманието на войските в града, докато генерал Ibáñez влзезе в столицата с войска и арестува правителството. Въпреки симпатиите, които Carlos Ibáñez все още имал сред офицерските кръгове, той не успява да организира подкрепа за преврата и се укрива във Военното училище в Сан Бернардо, където бива арестуван.
Сред арестуваните метежници са González von Marées, Карлос Келер и множество бъдещи националсоциалисти.
 
В затвора в замяна на обещаната им амнистия, Гонзалес и Ибанес декларират подкрепата си за Народния фронт, който печели изборите с едва 4000 гласа. 
 
В началото на 1939 година Националсоциалистическото движение на Чили (MNS) окончателно скъсва с миналото си. Под новото си име Vanguardia Popular Socialista обявява, че не иска да има вече нищо общо с интернационалния фашизъм.
Старият нов водач Гонзалес заявява, че "е било грешка да изграждат бившето чилийско националсоциалистическо движение по италиански и германски образец". Занапред казва той "доктрината ни ще бъде антифашистка, антиимпериалистическа и класова"...