Американска гражданска война
Американската гражданска война е военен конфликт между индустриалните северни и земеделските южни щати на САЩ.
Избраният за президент на САЩ, Абрахам Линкълн се обявява срещу робството, което довежда до отцепването на 11 южни щати, които обявяват независимост под името Конфедеративни американски щати. На 12 април 1861 г. войски на Конфедерацията превземат Форт Съмър, с което се поставя началото на най-кръвопролитната война в историята на САЩ.
В отговор правителството на САЩ обявява мобилизация, което става причина за отцепването на още 4 щата. На запад към Конфедерацията се присъединяват части от Ню Мексико и Индианската територия (днес Оклахома), където на страната на Юга се бият индиански племена, притежаващи роби.
Отначало преимуществото е на страната на Юга, чиито войски, под командването на генералите Робърт Лий, Томас Джаксън, Стоунуол Джаксън, Джеймс Лонгстрийт, Джордж Пикет, Ричард Юел, Джеб Стюарт и други, печелят една след друга важни битки.
На 30 декември 1862 г. Линкълн подписва „
Прокламацията за освобождение” на робите, което променя нагласата на международната общност. В хода на войната през 1964 г. настъпва стратегически прелом.
През 1865 г. войските на Конфедерацията капитулират, измъчвани от липса както на оръжия и боеприпаси, така и на храна и облекло за изтощените войници.
След арестуването на 10 май на президента Джеферсън Дейвис и членовете на правителството му Конфедерацията прекратява съществуването си.